Реймън Клуун „Без нея” ИК Жанет 45. За романа на Рей Клуун
ИК ЖАНЕТ 45 ПРЕДСТАВЯ СВЕТОВНИЯ БЕСТСЕЛЪР
БЕЗ НЕЯ
ОТ РЕЙ КЛУУН. Превод от нидерландски Мария Енчева. Към "Отива една жена при лекаря
"...безпощадно откровен, холандският писател те уцелва право в сърцето." Lausitzer Rundschau
ЗА КНИГАТА
Тази седмица имах усещането, че съществуват два паралелни свята, които се изключват един друг. Светът на четенията и раздаването на автографи в Дронтен, Бреда, Тилбург, Айндховен, Хага и Амстердам, класацията „топ 60 на бестселърите”, 267 268 269 270-те мейла от фенове, на които тепърва трябва (и ще – имайте само малко търпение) да отговоря, и многото, изключително многото интервюта.
И от друга страна светът на литературната критика. Рецензии, които определят книгата като ЛАЙНЯНА...
...ежеседмичници, които посвещават на Клуун корица и девет (9) страници, не непременно пропити от ласкателства, рецензии, според които Клуун, в „Отива една жена при лекаря” например, „банализира универсални чувства като тъга, вина, скръб” и т. н.
По-добре ли се чувстват, като напишат нещо кофти за някого? И да, и не.
Не, тъй като читателят явно пет пари не дава за рецензии на книги. „Без нея” наближава 100 000 продадени екземпляра, които романът „Отива една жена при лекаря” задмина отдавна-отдавна. Макар че последният, който присъства на пазара от близо три години, тази седмица с нови сили бе класифициран като „блудкаж”, „банален” и „зле написан”.
Да, понеже и писателите са хора, а на всеки му се ще отвреме навреме някой да го потупа по рамото, ако е вложил цялата си душа в нещо. „Без нея” не е „Отива една жена при лекаря”, понеже историята на „Отива една жена при лекаря” вече е написана на хартия. В „Без нея” не умира никой освен едно заблудено кенгуру, тоест – не вадете пакетчетата с носни кърпички от шкафа. „Без нея” не е нищо повече или по-малко от втора и последна част на една двулогия, двулогия с работно заглавие „Happy End”, двулогия, чието резюме беше готово още преди четири години. Последното изречение на „Без нея” беше в главата ми още докато нащраквах на компютъра първите думи от ръкописа на „Отива една жена при лекаря”. Двете книги заедно възпроизвеждат една история, интерпретация на вижданията ми за приятелството и любовта, за телесната и душевната вярност, за живота и смъртта.
Заедно двете книги образуват една сурова (вярно, доста посредствена, функционално посредствена, ама самият Стейн е посредствен, а коката не помага да се пребориш с посредствеността) приказка за силата на любовта
Два свята. Книгата е номер 1 в класациите, за щастие на повечето читатели им е дяволски ясно какво съм искал да кажа с „Без нея”, получавам мили писма от колеги писатели, а от другата страна са рецензиите, които, както казва критикът, са ЛАЙНЯНА работа. С тази разлика, че вече не могат да ме трогнат.
Трогват ме хората, които в мейлите си, на сайта или докато раздавам автографи ми разказват как книгите ми са успели да ги трогнат дълбоко.
Точно затова станах писател. За да докосна възможно най-много сърца.
Клуун за бъдещите си намерения
ПИСАТЕЛСКИ КОЛЕБАНИЯ
Да продължа оттам, където свършва „Без нея”? Сърдечно благодаря! С „Отива една жена при лекаря” и „Без нея” историята на Стейн приключва, струва ми се. И аз съм не по-малко щастлив от вас, че най-накрая съм се отървал от тоя тип. С монофобните си превземки, много ви се моля! Егоистичен задник, втурнал се подир оная си работа. Радвам се, че подобна порода мъже все пак не съществува. Така погледнато, ми остават три възможности.
Възможност 1 – да приключа веднъж завинаги с писането. Да не би да ми е лошо? Ще си тичам из Фонделпарк, ще си чета, отвреме навреме ще пускам по някоя скъпоплатена колонка в някое списание, ще припечелвам допълнително на фирмени партита, фестивали и сватби в някое затънтено градче, чат-пат ще си показвам физиономията по телевизията и ето, че зимата се претърколила. Хм. Прозявка. Ще се наспим добре, като умрем.
Възможност 2 е един проект, в който се бях вманиачил в продължение на няколко месеца в началото на годината. Книга за стоте най-съблазнителни заведения от амстердамския нощен живот на всички времена. Фантастичен проект! Особено пък провеждането на проучванията! И един-едничък проблем. От толкова проучвания на място има опасност да се пристрастя към чашката. Така че по здравословнотехнически причини реших да отложа осъществяването му с някоя и друга година.
Възможност 3 е все пак да се захвана с Новия роман. Роман, чието резюме стои готово от цели две години. Една (макар и да го твърдя самият аз) трогателна, драматична история за приятелството между тийнейджър и чичо му. Че даже и ще ви разсмее! Какво повече му трябва на човек!
Е, ще ви кажа какво. Досега само в Холандия са продадени над милион копия от Клуун. Литературните критици предварително наточиха ножовете: „Дайте да го видим тоя Клуун докъде ще стигне след тая автобиографична, онкосълзлива проза.”(Цитат на „HP/De Tijd”). Публиката обаче искаше още и още от същото. Понеже за нея Клуун = смях през сълзи.
И аз съм такъв, когато става дума за музика. Въобще не държа във всеки следващ албум Coldplay да показват ново лице, просто искам още и още от същото. Един нов „Clocks”, един нов „Let’s Talk”, само ако може да са още по-добри...
