Рей Клуун „Без нея”. ИК Жанет 45. Списание Vriendin

ИК ЖАНЕТ 45 ПРЕДСТАВЯ СВЕТОВНИЯ БЕСТСЕЛЪР

БЕЗ НЕЯ

ОТ РЕЙ КЛУУН. Превод от нидерландски Мария Енчева. Към "Отива една жена при лекаря

"...безпощадно откровен, холандският писател те уцелва право в сърцето." Lausitzer Rundschau

Списание Vriendin

Любовницата на Стейн, главния герой в „Отива една жена при лекаря” и „Без нея”, се казва Роус. Втората ти дъщеря носи същото име. Съвпадение ли е това?


Клуун: “Не, не е. Това е един вид почит към Натали, втората ми жена. Отчасти тя е Роус, а аз съм Стейн. Докато първата ми жена, Юд, умираше, с Нат бяхме любовници. След като Юд почина, реших, че Нат е била просто бягство, връзка, която ми е помогнала да се отърся от огромната мъка. Скоро обаче разбрах, че съм се влюбил в нея. Открих, че понякога любовта не следва предначертаните пътища и не може да се направлява. Ироничното в моята история е това, че ако не беше връзката ми с Нат, бракът с Юд сигурно щеше да се разпадне. Нат ми даде сили да се грижа за Юд до последния ден. Когато Нат забременя, решихме, че ще е прекрасно да кръстим бебето си Роус, ако е момиченце.”


Разговаряш ли често с Ева за майка й?


“Не толкова често, но все пак я споменаваме, та дори и заради окачените из стаите снимки на Юд, докато беше бременна с Ева. Неотдавна Ева имаше рожден ден, по традиция на гости идват родителите и братът на Юд. Тогава си говорим за биологичната майка на Ева. И все пак не го превръщаме в постоянна тема. Когато Юд почина, си говорехме за нея по-често.”


Къде ще е Клуун след десет години и с кого?


“Вероятно ще продължавам да си живея в Амстердам. Освен това се надявам още да пиша, но ми се иска да правя и други неща. Не се виждам като сериозен писател. Съседът ми е известен писател, който в момента работи над един седемтомник. Аз не бих могъл, не си представям да се задържа прекалено дълго върху една-едничка тема. Повече се чувствам като разказвач; бих водел например някое шоу по телевизията. Да интервюирам интересни хора, такива неща. Иначе съм доволен от живота си. Някога търсех постоянната промяна, а сега съм просто щастлив и се надявам това да не се промени. Целта ни, на мен и Нат, е да остареем заедно. Старая се с всички сили, но никога не знаеш какво ще ти поднесе животът. Затова много държа на усещането „carpe diem”. Не отлагай нещата, които са ти на сърцето, живей за мига, понеже изведнъж може да се окаже, че времето ти е изтекло.”


Обикаляш болниците, за да говориш за рака. Защо го правиш?


“За мен е чест, че хората отправят въпросите си към мен, и е важно да предавам на лекарите разказите, които съм чул от пациентите и техните половинки. Когато те засегне болестта, си изключително слаб психически. Емоциите те завладяват дотолкова, че почти не си в състояние да изразиш чувствата си. И аз не можех по онова време. Сега вече говоря спокойно и семейните лекари, студентите по медицина и хирурзите определено намират лекциите ми за полезни. Обикновено нещата остават недоизказани и те признават, че думите ми са ги накарали да се замислят какво е отражението на една такава болест върху пациента и близките му.

Един от хирурзите, жена, която извършва ампутации на гърди, ми направи страхотен комплимент. В албум със заглавие „Бюстове в кадър” събра снимки на жени с две гърди и с една гърда след интервенцията. И посвети албума на мен, тъй като след изчитането на „Отива една жена при лекаря” започнала да гледа на операциите по друг начин. Не в смисъл, че повишила качеството си на работа, не, просто осъзнала последствията от една такава намеса върху жените. Изключителен комплимент е признанието й, че аз съм допринесъл за това.”


Страхуваш ли се дъщерите ти да не се разболеят от рак на гърдата?


“Не мисля, че се страхувам от рака повече от която и да е друга болест или от една катастрофа например. Ракът обаче е нещо, заради което дори и при най-малкото съмнение бих се отправил към лекаря. Докато останалите родители още ще се чудят и маят. Преди време на Ева й се появи странна бенка и се борих със зъби и нокти, докато получа направление за дерматолог. За щастие беше фалшива тревога, но ако питаш мен, по-добре така, отколкото след време да съжалявам.”


Какво каза Натали, когато ти се прочу с книга, написана в памет на първата ти жена?


“Зарадва се. Мисля, че щеше да е различно, ако тя самата не беше част от това минало. Тогава вероятно нямаше да ме разбере така добре. Тя обаче знае колко важна беше Юд за мен, какво чувствах, докато жена ми беше болна и през какво минах след смъртта й. Самата Нат дойде на погребението на Юд. Тя уважава любовта, която съм изпитвал към Юд, и не намира за нужно да се съревновава с една покойница. Напротив дори: щастлива е, че посланието ни за любовта е достигнало до толкова хора. Освен това ми помага много, тя е първият ми редактор.”


Как може човек да обича толкова силно, както Стейн – Кармен, и все пак да кръшка, докато половинката му има рак?


“Причината, предполагам, е в това, че когато партньорът ти се разболее, изпъкват не само положителните, а и отрицателните ти страни. Постоянно измислях приятни неща, които да правим заедно с Юд, а когато се разболя, се стараех още повече. Когато вече не можеше да ходи, уреждах да гледа любимата си група от кралската ложа в един от театрите. Освен това никога не съм била напълно верен и Юд го знаеше. Когато се разболя, започнах да кръшкам още повече и дори се впуснах в нова връзка. Разбира се, че би било страхотно когато партньорът ти се разболее нелечимо, на дневна светлина да излязат само добрите ти качества, но не се получава. Ако имах склонността да си пийвам, вероятно щях да се превърна в алкохолик. А ако работех много, щях да стана пълен бачкатор. Аз обаче тичах подир чужди жени, за да избягам от нещастието вкъщи. След това у дома бях идеалният съпруг. Ала не мисли, че искам да се оправдавам, просто искам да стане ясно, че всеки си има тъмна страна и че с нарастване на напрежението тя започва да бие на очи все по-силно. Редовно получавам ядовити писма от хора, които твърдят, че не може жена ти да е болна, а ти да кръшкаш като луд. Не и ако я обичаш. Надявам се искрено тези хора никога да не ги сполетява нещо сериозно, което да ги принуди да вършат неща, каквито не са очаквали от себе си. Можеш да твърдиш такова нещо само ако си живееш живота спокойно, без сътресения. И едва в бурята ще изпиташ устойчивостта на ценностите си.”


Още ли изневеряваш?


“Не, от четири години съм напълно моногамен. Не по принцип, понеже за мен верността не е самоцел. За щастие и за Нат не е. Верността е по-скоро средство да направиш другия щастлив. В „Без нея” Стейн издирва причините за поведението си. И достига до важен извод. Ако изневеряваш, нараняваш партньора си, но наред с това ограбваш и собствената си любов. Ако изневярата се превърне в начин на живот, автоматично започваш да водиш двойствено съществувание. Принуждаваш се да играеш театър. Откакто открих това, вече не изневерявам.”


„Без нея” е с отворен край, ще има ли продължение?


“Не. Историята, която исках да разкажа, приключва дотук. За широката публика едва ли ще е интересно какво правим с Нат. Едно продължение вероятно би се продавало добре, но ми се ще да напиша и нещо ново. Единственото, което не е изключено, е един ден Стейн и приятелят му Френк да се появят като главни герои в някоя друга книга, току-виж възникнали проблеми с компанията им. Понеже имам нещо на ум.”


Какво е Австралия за Клуун и Ева?


“В Австралия, както и на смъртния одър на Юдит, за Ева бях и баща, и майка. Връзката ни беше изключително здрава. Поради възникналите обстоятелства прекалено често я третирах като възрастен, както осъзнах в последствие. От това тя разви изключителна чувствителност, веднага усеща, ако някой е тъжен. Междувременно връзката ни се нормализира благодарение на Нат и Роус, с които създадохме ново семейство. И всички я караме чудесно.”