http://librije.web-log.nl септември 2007 г. Клуун – „Без нея”

Рей Клуун „Без нея”. ИК Жанет 45. Фондация „Д-р Лешан”

ИК ЖАНЕТ 45 ПРЕДСТАВЯ СВЕТОВНИЯ БЕСТСЕЛЪР

БЕЗ НЕЯ

ОТ РЕЙ КЛУУН. Превод от нидерландски Мария Енчева. Към "Отива една жена при лекаря

"...безпощадно откровен, холандският писател те уцелва право в сърцето." Lausitzer Rundschau

http://librije.web-log.nl/ септември 2007 г.

Клуун – „Без нея”

http://librije.web-log.nl/

Клуун написва „Без нея” като продължение на бестселъра „Отива една жена при лекаря”. Досега до мен не бяха достигнали кой знае колко положителни отзиви, а дори и хората, които се изказваха сравнително ласкаво за предишната книга, смятаха, че тази е по-слаба. Така че започнах да чета с известни резерви. „Без нея” беше първата ми среща с Клуун.

След въведението следва част, озаглавена „Какво се случи преди това”. В нея с помощта на цитати от предишната книга се представя действието, предхождащо „Без нея”. То приключва със смъртта на Кармен, съпругата на Стейн. Оттам историята се подема наново: погребението, малко след него смутният Стейнов период, пътуването (или ако щете бягството) в Австралия с дъщеричката Луна, вразумяването и хепиендът. С две думи - изненади никакви.

Изненада беше все пак, че историята ме заинтригува толкова силно. Изядох книгата с кориците буквално за два дни. Контрастът между главите, в които става дума за Кармен и Луна, и тези за дрогирането и разпуснатото му поведение, е огромен. Точно този контраст те кара да четеш без почивка. Авторът определя книгата като полу-автобиографична. И подчертава, че сцените с коката били измислица. Личи си обаче, че чувствата му към дъщеря му са истински, искреността му прозира между редовете. Освен това той пише, както усеща нещата: понякога грубо, понякога цинично, понякога с хумор, а понякога и драматично. „Ще спреш ли с тоя цирк, по дяволите?” развиквам се в лицето й. „Няма-а-а!” изкрещява ми тя в отговор. Грубо я обръщам и я зашлевявам по дупето. Тя се стряска, след което ме поглежда сърдито. „Ис... ис... искам при... ма... ма... мама.” За части от секундата цялото ми тяло се смразява, сякаш светът около мен е спрял. „Не можеш да отидеш при мама!” чувам се как крещя. Родителите и децата ме наблюдават с растяща почуда. През оная ми работа е какво си мислят. „Мама е мъртва, дявол да го вземе!” Сигурно са ме чули и в Сидни. „ Мама е мъртва... Аз съм ти баща и това е положението.” Свличам се до Луна на земята и заронвам сълзи и аз.

Има какво да се желае от книгата: няма неочакван край, нито особена структура или стил, няма оригинална перспектива, героите са изградени пестеливо. В литературно отношение не може да се нарече гениална. И все пак романът носи своята тежест. Точно заради полу-автобиографичното в него. Още веднъж става ясно, че когато жалееш, правила няма. Че понякога околните издават присъди прекалено лесно. Че нерядко и добронамерената подкрепа може да се окаже не на място. Така че – да, ще прочета и „Отива една жена при лекаря”...