Рей Клуун „Без нея”. ИК Жанет 45. www.recensieweb.nl. Дан Стофелсен

ИК ЖАНЕТ 45 ПРЕДСТАВЯ СВЕТОВНИЯ БЕСТСЕЛЪР

БЕЗ НЕЯ

ОТ РЕЙ КЛУУН. Превод от нидерландски Мария Енчева. Към "Отива една жена при лекаря

"...безпощадно откровен, холандският писател те уцелва право в сърцето." Lausitzer Rundschau

recensieweb.nl (24 май 2006 г.). текст Дан Стофелсен

Без жена и лекари в търсене на смисъла

Автор Дан Стофелсен, www.recensieweb.nl, 24 май 2006 г.

„Кармен лежи от три дни в хола, без болка, с доволна усмивка на уста. Изглеждала е и по-добре, признавам, но все пак си мисля, че като за труп не е зле.”

Стилистично и смислово „Без нея” е като безшевно прилепен към полу-автобиографичния роман „Отива една жена при лекаря”, първата книга на Клуун. На страница 347 оставихме главния герой до бръмчащата охладителна инсталацията на любовта на живота му, Кармен. Лъгал я беше с безброй жени, особено с Роус, в която дори бе успял да се влюби, докато Кармен бавно, но сигурно се топеше. Въпреки това тоя задник Стейн беше наясно как да спечели симпатията на множеството читатели – като се впусне без страх не само в обятията на други жени, но и в мисията да се грижи за Кармен и за тригодишната им дъщеричка. И като напук на всичко успя да превърне последните седмици на Кармен в най-хубавите мигове от живота й.

В „Без нея” в собствения му живот настъпва рязък завой към стария Стейн. Започва да смърка кока, усеща прилив на енергия, достатъчен за десетима и за десет жени едновременно. Роус е една от тях, но Стейн отказва да приеме втора голяма любов. За самия него това би било по-непростимо предателство спрямо Кармен от безразборното чукане с всяка срещната. Наред с това Стейн е и баща. Измъчван от чувство за вина, той до полуда си повтаря обещанието към жена си: „И ще се грижа добре за дъщеря ти.”

Внезапно обаче безсмисленото съществувание на вдовец се обръща на 180 градуса. След атентатите в Ню Йорк Стейн се разделя с оптимизма си, по настояване на Роус се среща със спиритуалния терапевт Нора и след разговора с нея решава да замине за Австралия с Луна. Един вид поклонение из местата, които е посещавала Кармен, но преди всичко пътуване към себе си. И окончателно скъсване с Роус. Тя остава вкъщи, натоварена с непосилната задача да го забрави.

Разбира се, всичко свършва добре. Клуун открива, че смъртта на Кармен не е краят на любовта, посвещава се на Луна и осъзнава, че не може нито без нея, нито без Роус. И тримата заживяват дълго и щастливо.

Във вселената на Клуун животът е простичък. Въпреки всичко накрая печели любовта, тази към Кармен в „Отива една жена при лекаря”, към собственото неродено дете и неговата майка в наръчника за бащи „Помощ! Забремених жена си”, към Луна и Роус в „Без нея”. Клуун не психологизира, не философства, нарича нещата с истинските им имена, пише без преструвки и не губи положителната си настройка. Освен това книгите му са почти-по-истински-случай („като изключим коката”, не пропуска да натърти Клуун на всяко интервю), което е още една от причините да завладее десетките хиляди читатели.

Клуун умее да пише. При това по такъв начин, че да превърне една трудна тема в нещо възприемливо и достъпно. Вече го доказа с дебюта си. Такъв талант не може да не роди нови идеи. Остава само да чакаме…