Какво представляват хормоните и как да се справя с тях? Как да разпозная контракциите, когато започнат? Защо е болезнено раждането? Какво, по дяволите, е перинеум? А боди? Каква е ползата от разкритието и форцепса? Наистина ли съществуват силиконови зърна и сутиен за кърмачки? А със секса как стоят нещата?
Помощ, забремених жена си! намира отговор на всички тези въпроси,
а освен това предлага и:
След като се нагледах на две раждания, не мога да се оттърся от впечатлението, че покрай цялата тая родилна суматоха Създателят ще да е допуснал програмна грешка.
Първо на първо, както сигурно сте разбрали от собствен опит, да изхвърлиш дете от тялото си не е божествена наслада. Ама че ужасна работа е това раждането! Дами, не бих желал да съм на ваше място.
И после всички тия усложнения. Седалищно разположение, епизиотомии, форцепси; истинско чудо е, че има жени, които оцеляват след тези интервенции.
Цялата идея на раждането намирисва жестоко. Ами да си го кажем право – кой, за Бога, е решил децата да излизат от същото място, през което са се намъкнали? Все пак не акаме през устата, понеже по една случайност яденето било влязло оттам, нали? Какво си говорим тогава?
Да-а, с малко повече вложена мисъл ражданията щяха да изглеждат съвсем другояче, убеден съм. Не ме разбирайте погрешно, това не е пледоария в защита на цезаровото сечение. Понеже съм го гледал по SBS6 и определено не радва окото повече от другото. Разпран женски корем, от който изведнъж измъкват окървавеното дете, бррр. Трябва да има и друг начин.
Да пофилософстваме малко. Кенгуратата, нали ги знаете, та те са оборудвани с торба на корема, нали така? Представете си сега, че и жена ви има едно такова резервно отделение. Торба, която да служи и като изпускателен клапан. Към момента, в който бебето е готово, някъде около деветия месец, клапанът да се отваря от само себе си – или при нужда с лека хирургическа намеса (нещо като премахването на сливици) – и воала! – ето го новия гражданин на света. Вие ще сте доволна, мъжът ви ще е доволен и детето ви ще е доволно. Понеже колкото и да е приятно за мъжкия полов орган да се провира из любовния ви тунел, за едно бебе това си е съвсем друго нещо. Любовният тунел започва да се назовава родилен канал и да заседнеш в него е по-кофти и от задръстване в тунела "Готард".
Да-а, колкото повече размишлявам… такъв един стандартен джоб за жени с включен изпускателен клапан съвсем не е толкова безумен. Разбира се, не трябва да е разположен на корема, тъй като би изглеждал смехотворно на плажа. Най-добре да е някъде на някое местенце, където – освен ако не трябва да раждате – не би ви пречил. На хълбока например, точно като ония панталони със страничните джобове. И за посредствен Създател това не би трябвало да е предизвикателство, мисля. Имам предвид, че като е хвърлил толкова усилия да изобрети кенгуруто, спокойно можеше да продължи още малко.
Щеше да ви спести куп родилни болки и много пари от слингове и кенгурута след раждането.
(Колонката е публикувана в сп. "Viva Baby")
Скъпи дами, след като написах цяла една книга за мъже, които са забременили жените си, позволете ми да ви дам и на вас един съвет, ако вече се замисляте за деца.
Не го правете.
Сериозно. Животът ви приключва.
Дори не се захващайте. Прехвърлете още веднъж колонката на Клуун, грабнете опаковката противозачатъчни, за всеки случай глътнете няколко наведнъж и се върнете към това, на което сте се посвещавали и досега – а именно към щастливия, безгрижен живот с достатъчно сън и секс.
Какво казвате? Не ми вярвате ли? Твърдо сте решили да забременеете? Ето ви 10 непоклатими причини, които ще ви накарат да размислите.
1. Възпитанието на едно дете действат на една връзка по същия начин, по който и опитите да намерите хотел в Париж сред задръстването в края на работния ден, докато мъжът ви, който седи зад волана, отказва да повярва, че според картата в скута ви оная малка уличка вдясно, която току-що сте подминали, е била вашата. С тази разлика, че след три дни започваш да се оправяш из Париж.
2. Съблечете се и застанете пред огледалото. Е, хайде де, не се червете, аз няма да гледам. Мъжете не правят такива неща. Е? Готови ли сте? Добре. Огледайте сега гърдите си. Опитайте се да си представите как половината им съдържание е преляло и е увиснало половин дециметър по-ниско. Не е застанало, а увиснало, точно така. (Между другото съдържанието на гърдите ви не се е изгубило. Просто се е прехвърлило към ханша ви.)
3. Забравете за шикозния хотел в Тоскана, не се подлъгвайте по оферти на KLM от типа на "Прага за 99 €" и "Ню Йорк за 247 €", зачеркнете плановете за ски във Вал Торанс. През идните години ваканциите ви ще са по къмпинги в страната или – колко авантюристично само – из Северна Белгия (за ревящо бебе Прованс е твърде далеч и твърде горещ).
4. За яденето. Спестете си търсенето на най-добрите кулинарни майстори в града. Както и миналата седмица, и тази ще се ходи в MacDonald’s.
5. За спането. Вече няма да го практикувате. Е, да не преувеличавам, ще спите като на хокеен мач – на три кратки третини.
6. Сексът: вж. предната точка. Само че без примера с хокея.
7. Разговорите вече няма да се въртят около ресторанти, около оная червена рокля и доколко си подхожда с черните токчета, около моралните страни на хуманитарната помощ, около това дали този сезон да си вземете абонамент за театъра и дали му е харесало какви сте ги сътворили с пръсти вчера вечерта. Отсега нататък ще се говори за деца, деца и деца. Поне докато сте будни.
8. Освен факта, че ще трябва да пребродите планини и морета, за да откриете нещо готино размер 42 ("пък нали след някой и друг месец ще ги сваля", се залъгвате сама себе си), няма и да ви стигат парите за оня магазин с червената рокля. А за разпродажби ще ви липсва време, понеже точно тогава детето ви ще е цъфнало с шарка.
9. Да откриете детегледачка, от която да не ви настръхват косите, понеже носи тениски на оная дет метъл банда, която наскоро се появи по новините заради групово изнасилване, отнема повече енергия, отколкото можете да си набавите от една вечер навън. А след осем бакардита и три часа сън седем сутринта си е направо по нощите.
10. Майка ми (67) още не я ловял сън, ако на мен (40) или на сестра ми (37) ни имало нещо, призна ми тя неотдавна.
Следващия път ще ви издам единствения плюс на забременяването.
(* От колонката на Клуун в RED Magazine, където авторът се разписва ежемесечно.)