Реймън Клуун „Отива една жена при лекаря” ИК Жанет 45. За романа на Рей Клуун

ЗА КНИГАТА

„Отива една жена при лекаря” печели популярността си и продължава да има успех изключително благодарение на разпространението на мълвата. След публикуването й продажбите непрестанно се увеличават – вместо да намаляват, както е обичайно. По подобен начин в Холандия се приемат книгите на Коелю, но това е първата холандска книга, която има подобен успех.

Публикуван за пръв път от издателство Podium в Холандия, романът става бестселър на годината и е избран от литературният клуб ECI (част от медийната група Bertelsmann) за дебют на годината.

Героите на романа Стейн и Кармен са модерна двойка – те са млади, здрави, богати и със собствен бизнес, горди родители на едногодишната Луна. Не им липсват пари и приятели, живеят като богове в Амстердам. До момента в който на Кармен й откриват рак. От истински купон животът им се превръща в непрестанно висене по доктори и болници. Докато красивата и изпълнена с оптимизъм Кармен се подлага на химиотерапия и облъчване, хедонистът Стейн се потапя в удоволствията на нощния живот и жените на Амстердам.

„Отива една жена при лекаря” е разказ за смъртоносна болест, лишен от безвкусна показност и фалшива сантименталност. С директен и прям стил, който подобно на диагнозата удря като с чук, без срам, но и без театралничене и винаги с чувство за хумор, авторът успява още от първите страници да грабне читателя и да извика сълзи в очите му. С развитието на болестта разстройващите ситуации в болниците, проницателните описания на лекари и терапевти се редуват с много сърцераздирателни моменти. В същото време „Отива една жена при лекаря” е сам по себе си една ода за любовта. Този роман ще накара всеки да пролее реки от сълзи, но в крайна сметка е жизнеутвърждаващ и оптимистичен.

---

Рей Клуун за създаването на романа

В НАЧАЛОТО

Ако и ти като мен разбираш от писане точно колкото Яп Стам от балет, значи и на теб идеята да се обърна към хора, за които подозирах, че от време на време отварят по някоя книга (както свидетелстваха гордо запълнените библиотеки във всекидневните им), ще ти се стори прилична. Ами добре, напред към копирния център, четири екземпляра от заемащата 400 стр. версия 4.0 на моя ръкопис. Цяло състояние, дявол го взел! Още си спомням как седим пред Четирите копия, положени на масата в кухнята. Кафе, вафли, четири дебели купа хартия под носовете им, а аз – по-нервен и от безработен преди интервю за работа. Бренда, Дон, Курт и С. разлистват ръкописа, аз препотен ги наблюдавам как прехвърлят страниците, пълни с разниврелинекипели. Или пък – още по-зле – със сантименталности. Когато си тръгнаха с по един ръкопис под ръка, се почувствах истински щастлив.

– Ще ти звъннем – в един глас те.
– Да, ще се чуваме – аз несигурно.
– Най-вероятно след четири седмици – Курт. – Понеже ще ходя на почивка.
– И аз така –бърза да подчертае Дон.
Бренда кимва.
– Много ни е напечено.

На следващата сутрин получавам есемес от Бренда. На 40-та страница била. „Вече два пъти ме разплака и три пъти ме разсмя.”

Десет минути след нея и Курт. „Върхът! Никога не съм чел нещо подобно. Няма начин да не стане бестселър!”

„Мамка му, как я описваш тая трагедия... просто изключително, човече!”, ми пише Дон в мейл.

Полудях от радост. Аз съм Писател! Три месеца по-късно бях преработил забележките на Курт, Бренда и особено на Дон, тоя стар мърморко. Най-вече средата на книгата, част II, Стейн & Кармен и Стейн & Роус, беше подложена на драстични съкращения. Излизанията вечер и дивашкият секс с Роус може и да не отегчаваха Стейн; на читателя обаче нямаше как да не досадят. Хм. От 169 856-те думи оцеляха 152 757.

(С., на която звъннах след още седмица и половина, понеже от нея ни вест, ни кост, с нервен глас обясни, че е изоставила четенето заради преумора. Чисто и просто си се оправда. И преди бях подозирал, че сексът, който в ръкописа се радваше на изключително внимание и подробни описания, я е накарал – нея, жена към края на четиридесетте, която по голяма вероятност, граничеща със сигурност, никога не е държала в ръка, уста или друга подходяща част от тялото нечия мъжественост – да потръпва от възмущение.)

ЗАГЛАВИЕТО

Първоначално „Отива една жена при лекаря” се наричаше „Carpe Diem”. Виж глава 17 на част III и ще разбереш защо. Който чуеше заглавието, отсичаше, че не струва. След което дойде ред на „Монофобия”. Дума, на която придадох второ, клуунско значение („монофобия” иначе е страхът от изоставяне или от самота). От версия 5.0 след първата корекция и критиките, които помощниците ми изсипаха върху мен (а да бяха написали сами една книга, преди да нападнат моята!) до версия 7.0, с която ощастливих издателя от „Podium”, ръкописът се казваше „Монофобия”. За мен това заглавие си беше находка!

Не-е, не става, ме отряза Йост Нейсен. Някаква си дума, за която никой хал хабер си няма и която освен това не предава заряда на книгата и наполовина, си е комерсиално самоубийство. И макар и официално да бях Писател, дълбоко в себе си оставах човек на маркетинга. Така че сбогом, Монофобия!
„Любов по време на рак”? Не-е, прекалено литературно. „Любов преди смъртта”? Хитро от пазарна гледна точка (Винаги е печелившо да има любов и смърт, каза Йост), но твърде сериозно.

При следващото напрягане да измъдря заглавие се насочих към ремпълите. А? Какво? Ремпъли ли? Ремпълът е нещо ново и много яко. Представлява писмен вариант на това, което в музикалния свят е познато като семпъл, т.е. част от записано по-рано парче се включва в текста на ново парче. Ахам. Стори ми се нелоша идея да използвам ремпъл за заглавие на книгата.

Йост обаче отхвърли всички. Единият вариант бил сладникав, другият блудкав, третият прекалено дълъг. „Така можем да откараме до догодина!” понечих да се защитя, но човекът имаше право. Дойде март. Дойде април. Каталогът на “Podium” беше готов, липсваше само моето заглавие. Изби ми пот. „Ами тогава „Хепи енд”!” Янеке се намеси: „Супер, само че не ти говори нищо, ако не си прочел книгата. А на заглавието нали това му е целта, да те накара да си купиш книгата...” Започнах да си мечтая за ваканция. Преживявах title block, и то с първата си книга.

Тогава дойде мейлът от Янеке.
„Какво ще кажеш за Отива една жена при лекаря?”, ми пишеше тя.
Веднага го познах! Това беше! Просто, грубо, цинично, необикновено, какъвто е и стилът ми. За една десета от секундата се качих на седмото небе. След което се строполих.
Първата ми книга щеше да носи заглавие, измислено от редактора ми. Гадна работа!

„Ако го бях сътворил сам, щеше да ми се стори брилянтно. Но при това положение съм... ами... доволен. Е, така да бъде.”
„Намерих го в текста...” ми прошепна Янеке три дни по-късно. „В десета глава.”
Вечерта заспах с блажена усмивка. Сънувах как покривам Янеке с целувки.

---

Продадени права

Podium, Холандия (пръв издател)
Scherz/Fischer Verlag, Германия
Presse de la Cite, Франция
Jota, Чехия
MacMillan, Великобритания
Livanis, Гърция
Wahlstrom & Widstrand, Швеция
Cicero, Дания
Kinneret, Израел
St Martins Press, САЩ
Cappelens, Норвегия
Globosina Aleksandrija, Сърбия
Mladnska Knjiga Zalozba, Словения
Fazi Editore, Италия
Like, Финландия
Editora Record, Бразилия
Partvonal, Унгария
Planeta, Испания
Chiangjiang, Китай
Editorial Presenca, Португалия
Hena Com, Хърватска
Basilico, Япония
Eulyoo, Корея
Bjartur, Исландия
Atlex, Естония
Columna Ediciones, Каталуня
Жанет 45, България