Рей Клуун „Отива една жена при лекаря”. ИК Жанет 45. Интервю в Playboy

ИК ЖАНЕТ 45 ПРЕДСТАВЯ СВЕТОВНИЯ БЕСТСЕЛЪР

ОТИВА ЕДНА ЖЕНА ПРИ ЛЕКАРЯ

ОТ РЕЙ КЛУУН. Превод от нидерландски Мария Енчева. РЕЙ КЛУУН В БЪЛГАРИЯ

„Един портрет на любовта: повреден, болезнен, но истински – така, както е в реалния живот.” Daily Mail

Playboy (февруари 2005)

Клуун за жените, траура и изневярата.

Реймънд ван де Клюндерт (1964 г.) е някогашен маркетингов агент, изгубил жена си, автор на „Отива една жена при лекаря” – книга, разказваща историята на собственик на рекламна агенция, чиято съпруга се разболява и умира от рак (междувременно в Холандия книгата е преиздавана десет пъти, продадени са и филмовите права) и на излезлите неотдавна „Без нея” и „Помощ, забремених жена си!”.

В „Отива една жена при лекаря” цитираш „What the hell am I doing here” на Radiohead. Така ли усещаш мястото си в литературните среди?

Нямам нищо общо с левите псевдокултурни и псевдоинтелектуални убеждения на литературния свят. И отказвам да се хвана на въдицата, че като писател трябва да имаш готово мнение за всичко.

Можеш ли в името на литературата да загърбиш рекламното си минало?

Първата си книга изрекламирах без капка срам, като добре знаех, че ще пожъна критика. Точно така и стана – не насмогвах да се отрина от мръсотията, с която ме заляха. Но продължавам да мисля, че така както може да се прави реклама на кафе и дамски превръзки, не е грях да се рекламират и литературни произведения. Ако чрез рекламата успееш да убедиш хората по-често да отварят по някоя книга, no matter what, с течение на времето те ще развият свой вкус. А хората четат толкова малко! Така че четенето трябва да стане по-секси занимание. Както навремето филмът „Амадеус” с целия маркетинг и суетенето около него запали масовия зрител по класическата музика. В литературата също не започваш с Достоевски – вкусът трябва да бъде обработван.

Липсват ли ти парите, които печелеше някога?

Да – най-вече заради това, което можех да си позволя. Уикенди далеч от Амстердам, посещения на Световното по футбол с приятели, Барселона и Ню Йорк няколко пъти годишно, и не на последно място – луксозните ваканции с децата. А също нова кола на всеки шест месеца. Парите са една от важните подробности в живота. Открих обаче, че трябва да следвам сърцето си, а парите нерядко се появяват от само себе си. Същевременно не съм сигурен дали бих издържал, ако печелех толкова малко, че да живея на последния етаж на някоя кооперация. Така че мога и да си повтарям, че човек трябва да следва сърцето си, но все пак във всяко нещо трябва да има мярка.

След смъртта на жена си заряза амстердамския нощен живот. Колко често ти се случва да излезеш вечер?

Вече я няма принудата. Някога излизах, за да оцелея, сега го правя, защото ми доставя удоволствие. Но все още често прекарвам вечерите навън и всяка година почивам на Ибиса. Да се потопиш в усещането, че всичко е наред – няма нищо по-хубаво от това.

Какъв си междувременно? Амстердамчанин или брабантец в Амстердам?

И двете. Амстердамчанин – куча марка. Харесва ми толерантността и чувството да ти е позволено всичко и по всяко време. И да не трябва да правиш нищо по задължение, понеже на следващия ден ще изникнат куп други неща. Недостатък на Амстердам е това, че в него трябва да си специален. В Брабант няма никакво значение с какво се занимаваш. Там не се впечатляват толкова лесно.

Усещаш ли още липсата на жена си?

Като партньор не, но като личност – със сигурност. Звучи странно, но промяната, която настъпва в теб, когато партньорът ти почине, е различна от тази у роднините и приятелите ти. Емоциите може и да са еднакво силни, но на практика тяхното ежедневие не се променя особено. Докато при теб се обръща на 180 градуса: денонощно си бил медицинска сестра, а изведнъж товарът е паднал от плещите ти. И по някакъв необясним начин това започва да ти липсва, защото в някаква степен е придавало смисъл на живота ти. Затова и чувствата са по-интензивни, но и се уталожват по-бързо. Година по-късно приятели и близки все още избухват във внезапен плач, а при мен това го няма.

Когато започваш нова връзка, премълчаваш ли факта, че си вдовец?

Вдовец. Още си спомням първия път, когато в някакъв формуляр трябваше да го впиша срещу „семейно положение”. Странна дума. Една нова връзка е ново начало, без съмнение. А в периода, предхождащ новата връзка, е важно да не се прикриваш пред околните. Не трябва да се чувстваш задължен да носиш някаква емоционална черна лента. От поведението на даден човек след смъртта на жена му не може да се заключи колко му липсва. Така че ако решиш да отидеш на кръчма или да си легнеш с други жени, не се стискай да го направиш. Аз не съм се спирал. Разбира се, това не е решение, но помага да преоткриеш себе си. А най-откаченото нещо е, че когато жена ти почине, популярността ти изведнъж нараства. Превръщаш се в апостол. Всеки се навърта около теб, цялото внимание е твое, все едно си изкачил Еверест. Преди смъртта си жена ти е била специален човек, един вид героиня, но вече я няма, така че всичко погледи са приковани в теб. Не мога да отрека, че се е случвало да се възползвам от ситуацията. Никога не бях правил толкова много секс, колкото по това време.

Получи много картички от непознати. Все едно хиляди хора се бяха включили в мълчаливо шествие за покойница, която не са познавали. Очакваше ли го?

Това беше прекрасно и много трогателно. Имаше изказвания, че хората го правят от егоистични подбуди – само и само те да се почувстват добре. Според мен обаче големият смисъл се крие в това да се почувстваш щастлив, като направиш нещо добро за някой друг.

Работното заглавие на книгата ти беше „Хепиенд”. Защо?

Понеже накрая осъзнах какъв щастливец съм. А и жена ми беше удовлетворена, че умира спокойна. Също и аз. Животът й приключи преждевременно, но все пак с хепиенд.

Новото си призвание дължиш на смъртта на жена си. Не ти ли е неприятно това?

Ни най-малко. Преживях нещо, което промени живота ми. И исках да го споделя. Нещо повече – бих го приел за обида към жена ми ако бях останал пасивен.

В романа се изказваш критично за здравеопазването. Същото личи и от „Помощ, забремених жена си!”. Какво целиш?

Най-вече да разоблича арогантността на хората, които се отнасят към другите не като към човешки същества, а като към пациенти. Повдига ми се, когато например си поръчвам сандвич и ме гледат накриво, особено пък в болница, където човек е емоционално най-уязвим. И не ме разбирайте погрешно; срещнах много мили лекари и сестри. Но понякога медицинското съсловие излъчва такава надменност – и то само заради белите престилки. Просто забелязах, че в моменти, когато имах куп въпроси, удрях на камък. И докато някога, когато бях маркетингов агент, ми се искаше да отрежа ръката на клиент, който си позволяваше да промени идеите ми, сега седях по-нисък от тревата в кабинета на някой лекар

Неотдавна ти дефинира „Златните правила на изневярата”. Разкажи ни за тях.

Това не е карт бланш за безразборно чукане. Миналото ми на кръшкач беше толкова бурно, че приятелката ми никога не би се чувствала сигурна, ако не бяхме определили някои правила. Най-важното е да си казваме всичко един на друг. Не смятам, че това е необходимо, ако ти се случва да изневериш веднъж на петилетка. Но ако си го правил толкова често, колкото и аз, тогава е задължително, иначе голяма част от твоето аз остава в сянка. Никога не бих го предположил, но от три години съм моногамен – и то не а-ла Клинтън.

Приятелката ти явно умее да води преговори. Ако трябва всеки път да й признаваш, по-добре въобще да не кръшкаш.

Точно! Но ако двама души искат да остареят заедно, не може да премълчават такива неща, защото рано или късно всичко ще излезе на бял свят. От инцидент изневярата ще се превърне в начин на живот. Едно от предимствата на този подход между другото е, че колкото по-рядко флиртуваш, толкова по-лош сваляч ставаш. Собствената ти непохватност започва да действа като щит. Но аз действително смятам, че е важно от време на време да си поставяш спирачки, за да не се превърне изневярата в обсесия.

През 2004 г. бившият кръшкач Клуун заявява:”Дами и господа, изневярата е грешка”. Или се лъжа?

Не-е, все още смятам, че ако си бил с някой четиридесет години и през цялото това време си изневерявал три пъти, и още се обичате, трябва да си държиш езика зад зъбите. Така е най-добре. Обаче да твърдим, че изневярата е безусловна грешка – е, това според мен е глупост. От мъжете, които не изневеряват, петдесет процента са с кофти външност, а на четиридесет не им стиска да си хванат проститутка.