Рей Клуун „Отива една жена при лекаря”. ИК Жанет 45. Daily Mail, текст Натали Кларк

ИК ЖАНЕТ 45 ПРЕДСТАВЯ СВЕТОВНИЯ БЕСТСЕЛЪР

ОТИВА ЕДНА ЖЕНА ПРИ ЛЕКАРЯ

ОТ РЕЙ КЛУУН. Превод от нидерландски Мария Енчева. РЕЙ КЛУУН В БЪЛГАРИЯ

„Един портрет на любовта: повреден, болезнен, но истински – така, както е в реалния живот.” Daily Mail

Daily Mail (април 2007), текст Натали Кларк

Най-голямото предателство: изневерих на умиращата си жена

Автор Натали Кларк, „Дейли Мейл”, 19 април 2007

Той е направил немислимото? Мамил е умиращата си от рак жена, а сега е написал противоречив бестселър за това. Жестоко, безсърдечно чудовище? Вие решете.

Как може един мъж да помогне на младата си съпруга да си възвърне достойнството докато е болна от рак? Какво може да направи той когато тя изгубва едната си гърда заради болестта, когато красивото й някога лице е обезобразено от последствията от химиотерапията, а дългата й руса коса пада на цели кичури? Как може да я накара да се почувства отново жена, когато болестта разяжда самата същност на нейната женственост?

Рей Клуун попада в тази сърцераздирателна ситуация когато съпругата му Джудит заболява от рак на гърдата на 34 години. И какво прави той? Реакцията му не е това, което бихте си представили.

Той търси колкото може повече секс, нищо незначещи свалки за една нощ с жени, които среща по баровете. Единствената му цел е да намери такава, която да спи с него. Прибира се вкъщи в малките часове на нощта, дълго след затварянето на баровете с готово алиби пред болната си жена, чиито очи не могат да скрият мъката й.

В момента, в който жена му научава, една година след диагнозата, че болестта й е смъртоносна, той вече си е намерил любовница на име Натали, в която признава, че е започнал да се влюбва.

Казва, че се е чувствал ужасно, но не е можел да се възпре. „Ходех по баровете с приятели, но не за да се видя и да пийнем, те всъщност просто ми служеха като подготовка за предстоящата нощ. Постоянно търсех нови жени. Всеки петък беше едно и също – излизах с приятели и търсех някоя жена. Водех двойнствен живот.“

Нима е възможно по-срамно предателство от това? Рей се опитва да придаде на безсърдечното си поведение лустро на почтеност като изследва подсъзнателните си мотиви, сякаш в тях има нещо друго освен желанието за неангажиращ секс. Вярва, че се е опитал да избяга от жена си, защото не е можел да понесе мисълта, че тя умира. Може би е вярно, че инстинктът му за самосъхранение се е задействал пред лицето на ужасната действителност на смъртоносната болест. Кой друг освен онези, които са попадали в подобно положение, може да има представа за неумолимата болка и ужас? Кой би могъл да се усъмни, че някой, чийто партньор умира пред очите му, отчаяно ще търси нещо нормално в живота си?

Но съществува ли изобщо извинение за серийната изневяра? Възможно ли е на Рей просто да му е харесвало да прави секс с много и различни жени и да не е искал ракът на жена му да му попречи?

Това е един задължаващ въпрос от морално естество, чийто отговор можеше да си остане тайна, ако Рей не беше решил да напише книга, в която зад фасадата на романа излага на показ действията си преди смъртта на 36-годишната си съпруга през 2001, когато дъщеря им Ева е само на 3 години.

Книгата съдържа ярки описания на сексуалните му приключения, които някои могат да сметнат за повече от безвкусни предвид обстоятелствата. Разбира се, тя е изключително противоречива – и в родната му Холандия от нея са продадени над половин милион бройки.

Романът току-що бе публикуван във Великобритания под провокативното заглавие „Любовен живот” (Love Life) и предизвика разпалени дебати за секса, верносттта и мъжкото отношение към любовта. Мненията за Рей се разделят на две категории. Някои твърде милостиви души гледат на него като на честен реалист, но повечето го възприемат като един изключително жесток и егоистичен прелюбодеец. Не е един читателят, който му е споделял в писмо, че самият той е трябвало да умре вместо Джудит.

Рей оправдава държанието си с аргумента, че в такава ситуация хората се отдават на слабостите си. „Един човек ми разказа, че когато жена му се разболяла, той се вманиачил по колекционирането на марки. Това е начин да избягаш от положението, в което си попаднал. Моята неспособност да бъда верен винаги е била моя слабост, затова се поддадох на нея.”

Сигурно на Джудит й се е искало съпругът й да беше колекционирал марки. Каквото и да мнението ни за поведението му, все пак не можем да отречем неговата трагедия. Преди ракът да го разруши, животът им е бил прекрасен. Рей управлява маркетингова агенция, а Джудит консултантска фирма за набиране на персонал. Срещат се и се влюбват през 1992, женят се през 1995 и се установяват в Амстердам. Четири години живеят щастливо, докато в един слънчев ден през април 1999, няколко дни преди първия рожден ден на дъщеря им Ева, им съобщават, че Джудит има рак на гърдата.

Рей казва: „На хора като нас не би трябвало да им се случват подобни неща. Ние бяхме част от една градска прослойка на трийсетинагодишните, които наричам модерни, здрави и богати. Животът ни се въртеше около празниците, дрехите, ресторантите и забавленията.”

„Светът на химиотерапията ни всмука. Прогнозите бяха лоши още от самото начало. Казаха ни, че ракът вероятно още в началото е атакувал директно кръвта и че Джудит има само 40% шанс да живее още пет години. Когато излязохме от болницата с разрушеното си бъдеще, си помислих „Как смее слънцето дори да грее на небето?” Преминахме през нормалните реакции – отрицание, отхвърляне, ярост. Майка ми ми каза – „Вие сте твърде млади, за да ви се случи това” и аз осъзнах точно какво има предвид. Когато станеш на 60 или 70 вече си свикнал с идеята, че тялото ти от няколко десетилетия е започнало постепенно да погрознява.”

Но с Джудит не е така. За няколко месеца от красива, млада жена тя се превръща в раковоболна. Ракът все още не й причинява болка, но последиците от химиотерапията и облъчването са ужасяващи.

Джудит изгубва косата си, кожата й изглежда като обгоряла от слънцето. Повръща постоянно и започва да отслабва. Шест месеца след установяването на диагнозата премахват едната й гърда.

„Загубата на гърдата беше нещо ужасно за Джудит. Гърдите на една жена са визуалният израз на нейната женственост и сексуалност.” Това очевидно разбиране на дълбочината на случващото се с Джудит не възпира Рей в опитите му да покори сексуално колкото се може повече жени.

Едно от оправданията му е, че Джудит е загубила влечението си към секса. „Джудит искаше аз да се чувствам добре, но тя нямаше представа, поне в началото, какво възнамерявах да направя. Започнах да пия с приятели, които не ме съдеха. Прекарвах доста време по баровете, където случайният секс беше част от нощния живот. Опитвах се да избягам от рака вкъщи. Харесваше ми, че всичко в баровете беше повърхностно – не се налагаше да разказваш на хората проблемите си.

Ако си хванех някоя жена, отивахме у тях и се прибирах вкъщи при Джудит малко след затварянето на клубовете, за да не ме заподозре.

Кои бяха тези жени? Не си спомням. Бях пристрастен към самия процес, а не към хората. Това ме караше да се чувствам като мъж. Не мога да ви кажа колко бяха, защото ги забравях в момента, в който се обличах и си тръгвах.”

Възможно ли е заради неспособността на болната му жена да задоволява сексуалното му его Рей да не е могъл да устои на другите жени и на евтината тръпка, която му носят?

„Нямаше да мога да продължа да го правя, ако се бях почувствал виновен. Но със сигурност не исках Джудит да разбере, защото знаех колко много ще я нарани това.”

Може би тези връзки са щели постепенно да намалеят, ако през февруари 2000 г. Рей не беше срещнал една жена, която променя всичко. Това е Натали, маркетинг-мениджър на 30 години, с която той се запознава покрай работата си. Това вече е различно. Не е свалка за една нощ, а пълноценна любовна връзка.

„Изпитвах към нея силни чувства. Постоянно исках да й се обаждам и си търсех извинения, за да я видя, след което се тревожех Джудит да не разбере. От етична гледна точка това ме караше да се чувствам по-зле отколкото свалките за една нощ, защото вече бях емоционално обвързан. С другите не говорех за Джудит, но на Натали разказах всичко.”

За Джудит вкъщи естествено няма спасение – тя трябва да се изправи пред неумолимия ужас на своето състояние. Прекарва дните си в леглото, неизлечимо болна след множеството химиотерапии. Тя плаче и дава воля на чувствата си. Има нужда от безусловната подкрепа на съпруга си, а не от някой, който й изневерява когато е най-уязвима, но Рей егоистично се оплаква, че се е превърнал в медицинска сестра.

„Грижех се за нея, плачех с нея и същевременно се опитвах да гледам положително на нещата. Това беше време, наситено с много емоции и напрежение и просто трябваше да избягам. След като се видех с Натали се чувствах ободрен, имах повече сили да се изправя пред случващото се вкъщи.

Така се оправдавах пред себе си. Няколко от приятелите ми знаеха за Натали. Не одобряваха връзката ни, но виждаха, че тя ми дава опора и че е по-добре, отколкото да ходя по баровете всяка нощ с различни жени.”

Два месеца след като среща Натали, Рей и Джудит научават, че ракът се е разпространил в черния дроб на Джудит и вече няма никаква надежда: тя ще умре. „За Джудит всъщност това беше по-лесно за приемане от първоначалната диагноза,” казва Рей. „Този път тя поне имаше някаква сигурност. Едно от най-лошите неща преди това беше неизвестността за бъдещето. Сега вече знаеше, че ще умре и можеше да се подготви за това. Джудит казваше, че би искала да доживее до 80 години, но не й е писано. Започна да приема, че ще умре. За мен тези новини бяха просто ужасни.”

Двамата посещават детски психолог, за да обсъдят как ще се отрази на дъщеря им Ева смъртта на майка й. „Психологът каза, че Ева ще започне да проявява все по-малко любов към майка си, защото ще усети какво се случва и това ще й помогне, за да намали болката от загубата”, казва Рей.

„Когато чух това, си казах: „Аз правя точно това, държа се като дете.” Но да разбереш защо правиш е нещо много по-различно от това да можеш да спреш да го правиш.”

Рей осъзнава, че за жена му сигурно става все по-ясно, че с него се случва нещо. Той се прибира и излиза от къщи в странни часове, излиза вечер и си идва сутринта. Рей започва да се съмнява дали изобщо я обича все още или просто му е жал за нея. Но накрая самата Джудит му предлага изход – ако го желае. Тя му казва, че не могат да продължават повече по този начин и го пита дали иска развод. Джудит не иска да прекара малкото време, което й остава с някой, който не иска да бъде с нея.

„Тогава осъзнах, че това е последното нещо, което искам.”, казва Рей. “Разказах й за еднократните си изневери, но не за Натали, защото реших, че тове ще е твърде болезнено. Първоначално тя сякаш прие нещата добре, изглеждаше все едно не се отнася за нас двамата. Но когато го осъзна, започна да я боли и да ме пита: „Как можа да ми го причиниш?” Когато видях болката, която й бях причинил, се почувствах ужасно. От една страна аз бях най-добрият й приятел – този, който се грижеше за нея, но от друга – бях ужасен, ужасен съпруг.”

Колко ли непоносимо е било за Джудит да гледа как съпругът й излиза, знаейки, че отива да си търси други жени, защото тя има рак?

В продължение на няколко седмици Рей не се вижда с Натали, но скоро решителността му отслабва и те пак се събират. Здравето на Джудит се влошава и до началото на май 2002 тя вече е твърде слаба, за да става от леглото.

„Последните ни две седмици заедно бяха много специални,” казва Рей. „Говорехме си за това как сме се срещнали, как сме се влюбили, за Ева. Влюбихме се отново един в друг. През този период не се виждах с Натали, но често й пишех съобщения, за да й кажа какво се случва.

Накрая Джудит се извиси над всичко. Вече не се тревожеше нито за кариерата си, нито за дрехите си, нито за другите ежедневни неща – нищо нямаше значение, тя вече нямаше никакво его.

В последния си ден тя се сбогува със семейството си, след това с Ева – може би най-тежкото нещо, което трябваше да направи, защото знаеше, че никога повече няма да види дъщеря си. Толкова много й съчувствах за болката, през която преминаваше. За мен емоциите бяха разтърсващи, но аз се държах, опитвах се да съм силен.”

Рей казва на Натали, че не е готов за връзка и ще замине за няколко месеца с дъщеря си за Австралия, за да се отдадат на скръбта си. Но раздялата не продължава дълго и Рей и Натали сключват брак през 2005 г. Той казва, че не й е обещал вярност. „Не вярвам в представата, че трябва да бъдеш верен на един човек през целия си живот.”

Въпреки че поведението му му е донесло хули от много страни, то със сигурност го е направило и богат, благодарение на огромните продажби на брутално откровения му роман, който хората се надпреварват да четат. Рей казва, че семейството на Джудит също го подкрепя напълно – както него, така и книгата му.

Филмовите права за „Отива една жена при лекаря” вече са продадени и Рей се е посветил изцяло на писането. Какво мисли той за реакцията на Ева когато прочете книгата?

„Това въобще не ме притеснява. Вярвам, че децата усещат, че любовта между родителите им е много по-важна от това дали самите те спазват някакви правила за това кое е редно, кое – не.”

Трудно е да повярваме, че Ева няма да бъде ужасена от така лековато представеното предателство на баща й към майка й когато порасне достатъчно, за да го разбере. Но без значение дали „причините” за държанието му имат някакво оправдание или не, дълбокото страдание на Джудит остава несъмнено.

И може би един ден на Ева ще й е най-тежко да понесе тъкмо това.